Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Костадин Кетев е приключил медицина в МУ-Пловдив през 2007 година

В интервала от 2007 до 2008 год. работи като ординатор в Детско поделение на МБАЛ “Братан Шукеров “ - Смолян. През 2008 година, след конкурс стартира работа като клиничен ординатор към Клиниката по педиатрия на УМБАЛ “Свети Георги “ и е причислен за специализация по педиатрия.

Придобива компетентност през 2013 година. и същата година след конкурс стартира специализация по детска пневмология и фтизиатрия към МУ - Пловдив. През 2014 година стартира работа като ординатор в Интензивно поделение на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ “Св. Георги “, където работи и досега.

Придобива компетентност по детска пневмология и фтизиатрия през 2016 год.

От 2018 година стартира работа като помощник към Медицински симулационен подготвителен център на МУ-Пловдив.

Д-р Кетев, Вие сте част от екипа на Медицинския симулационен подготвителен център към МУ – Пловдив. Разкажете за тази идея. С какво Ви притегли тя?

През 2008 година започнах работа като ординатор в интензивно поделение на Клиника по Педиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги ” - Пловдив. През първата една година имах наставник, който ми помагаше при вземането на всяко клинично решение, както и при всяка процедура. Но това, което ме плашеше най-вече е несигурността при процедури като ендотрахеална интубация, лумбална пункция и други. И в случай че при някои от тях можеше да се изчака, то други като интубацията са животоспасяващи.

Работата в клиниката е проведена по този начин, че дежурният екип е от четирима педиатри и постоянно съм имал до себе си по-опитен доктор, който да ми подаде ръка. Истината е, че на нас, младите лекари ни липсва увереността да се оправим с сериозно заболели пациенти.

Десет години по-късно към този момент имах прочут клиничен опит и когато се откри симулационният център знаех, че това е мястото, през което би трябвало да премине всеки новозавършил доктор с цел да добие опит, най-много при животоспасяващи процедури.

Как очаквате да се развие центърът в бъдеще?

Изграждането на екип, който да е предан на тази идея и да има вяра в успеваемостта на този вид образования е най-трудната задача. Благодарен съм на управлението на университета и на проф. Маринов за поддръжката, като всяка година се организират образования на асистентите - процедура, която е известна като train the trainer. Вярвам, че това, което постигнахме е единствено началото и занапред следва центърът да се развива и разраства.

Нека Ви върна обратно във времето – по какъв начин в действителност решихте да станете педиатър?

Още с началото на следването си в университета знаех какъв желая да стана. Когато бях в пети курс разбрах, че това не е лесна компетентност, само че бях решен да опитам. По щастливо стичане на събитията след завършването ми се освободи място за ординатор в Детското поделение на МБАЛ – Смолян и по този начин стартира пътя ми към педиатрията. Лекарите и сестрите в отделението постоянно ми помагаха, за което ще им бъда постоянно признателен.

Кои бяха Вашите учители през годините – от студентската пейка, през първите години в смолянската болница, по-късно като помощник в МУ?

Благодарен съм на толкоз доста хора, за това, че ми помогнаха да израсна през годините. Наистина са доста, не мога да ги изброя. 

Днес, години след началото, смятате ли, че изборът Ви е бил верен?

Да, в никакъв случай не съм се замислял за това. Ако можех да се върна обратно във времето отново щях да избера тази компетентност.

С какво Ви обогатява работата с младежи – студенти, специализанти?

Обичам клиничната си работа, само че това, което ми доставя най-голямо задоволство е когато виждам, че студентите идват на упражненията в симулационният център с готовност. Преди всяко упражнение чета и се приготвям усърдно. Има извършения които са ми обичани. 

Каква е Вашата прогноза – по какъв начин ще се развива педиатрията у нас в околните години? Ще има ли интерес към нея, ще се решат ли повече от проблемите в тази сфера?

Педиатрията не е лека компетентност, само че мисля, че ползата към нея от ден на ден ще нараства в идващите години. Смятам, че проблемите, които са насъбрани през годините в тази област ще се решат, само че е нужна измененията да бъдат провеждани последователно и гладко.

В персонален проект ще споделите ли кои бяха обичаните Ви занимания като дете, обичаната Ви книга, обичания филм, обичаната детска игра? Често ли си спомняте за това време?

Детството ми беше доста щастливо, а моментите, в които нахлуват най-вече мемоари от това време са когато се прибера у дома в Смолян. Обичах да чета като възпитаник, най-вече авантюристичен романи. Книгите които съм препрочитал са “Граф Монте Кристо ” на Александър Дюма, “Морският вълк ” на Джек Лондон. Но това, което най-вече обичах като дете, а и сега е музиката. Баща ми ми подари първият касетофон и няколко аудиокасети, които вардя и до през днешния ден.

И вместо край да попитам – мислите ли, че сте съхранил детското в себе си?

Да, мога да кажа, че съхраних доста от детското в себе си. Но и считам, че това на моменти много ми пречи, най-много наивността.